Годините препускат през живота ни, прегазват ни, оставят в нас следи, отлитат те - разбързани, разтропани, удавяйки очите ни в сълзи! Отдавна беше онзи ден, когато за първи път дойдохме в този двор, отдавна, а така ми е познато, щом срещна вашия другарски взор! А мисля ли за времето, което изтикахме под този покрив стар, във миг сълза се ражда във окото, а спомените парят като жар! Тогава бяхме някак си наивни, но с времето това се промени - животът ни научи да сме дружни в победи, загуби, във зли беди! Сега сме някак малко по-готови напред да тръгнем, ала сме сами, сега за исканото всеки ще се бори, но нивга няма да е както бе преди! Съученико, ти не ме забравяй! Бъди свободен, но в ума си ме пази - напред в живота пътя си проправяй, ала си спомняй кой си, кой си ти! И не забравяй да си малко по-щастлив, засмей се, щом годините те смачкат, щом оцелял си в най-ужасните си дни, тогава още можеш да направиш крачка! Вдигни глава нагоре към небето - лети там птица и това си ти - свободен си, когато във сърцето живеят твоите надежди и мечти! Бъди щастлив, че времето минава, лети от птицата по-бързо то дори, ала завинаги сърцето се спасява, когато към звездите се стреми! А ти, приятелю, върви и се усмихвай, не свеждай никому и своята глава! И ти, сърце приятелско, не стихвай, твори, мечтай и изживей мига! Обичай днес, танцувай, пребъди, дори съдбата гръб да ти обърне, помни, че утре цял живот ще ти принадлежи, но вчера никога при теб не ще се върне! © Биляна Маджарова |
НАЧАЛО >